За Троян

ТроянУникален, древен, занаятчийски, артистичен, духовен и предизвикателен – това е днешният Троян!

Тук има по много от всичко, за всеки – исторически и културни забележителности, музеи и  галерии, прекрасни паркове за отдих, арт места и най-вече традиции, които са пропити във всяко кътче на старопланинския град.

История на град Троян

През 1868 година, някогашните предприемчиви троянци поискали от русенския валия по онова време Мидхат паша – да се даде на Троян градски статут с ясното съзнание, че това ще промени битието им.

Ще установи връзки с провинциите на империята и с европейските страни, ще доведе търговци в града, ще им отвори достъп до пазари и тържища, за да могат да продават това, което създават зоните им ръце – калпаци, грънци, обработени кожи, бакърени и дървени произведения.

Поискали градски статут и го получили. Наложило се обаче за кратко време да построят конак на мюфтията, за да може ферманът да стане факт. Заедно!

площада на град Троян в миналото

Както много пъти след това ще строят училище, мост, улици.. Много от важните за града неща в над 150-годишния градски път на Троян хората са правили и правят заедно – от електрическа централа и електропреносна мрежа с бакъра от домовете си до паметника на загиналите във войните троянци и епичната борба за гимназиално образование.

И в най-острите полемики да надделява разумът, да преодоляват различия в името на обща кауза, да съграждат – един по-добър живот и сигурност в битието.

Една от най-важните причини троянци да поискат от Митхад паша съдействие за градски статут на селището, е това, че този статут, ще промени възможностите им за комуникация – за движение и съобщения, за реализация на това, което произвеждат.

Занаятчии и търговци да стигат по-лесно в полето и отвъд Балкана, кираджиите да имат по-добър и по-сигурен път.

Двамата братя ковачи Нункови. Или както всеки ги знае в Троян – Нунките

Първият знак за новия градски статут на Троян е започналото проектиране на пътя Ловеч – Троян по левия бряг на реката.

Пътното строителство между селищата в общината, и връзките със страната се обновяват и разширяват.

Троянци още в началото на XX в. искат жп линия до Троян и тунел под Балкана знаейки, че комуникациите са важни за развитието на града и икономиката му.

 

Троянски Балкан

За балканджиите планината е не само източник на природни ресурси, на сила и мъдрост, тя е гордост и преклонение.

Чистият въздух, утринната свежест, полъха на планинския вятър и песните на птичките са само едни от малкото причини Троян и троянския край да са едно привлекателно кътче от България.

Още през 1904 г. е сформирана комисия, която да избере мястото с най-благоприятен климат и местоположение за откриването на санаториум за белодробно болни.

Голяма част от Троянския балкан е обхванат от Национален парк “Централен Балкан” – един от трите национални парка в България, в чиято територия се намират биосферните резервати „Стенето” и „Козя стена”

В даденостите на града предприемчивите троянци много от рано виждат реален поминък за населението. И ако в началото курортистите са местни хора, живеещи другаде, но запазили жилищна собственост в Троян, то в 30-те години, има не само повишен интерес за летуване в Троян, но и стремеж да се привлекат курортисти и летовници. Провежда се целенасочена дейност от създадения курортен комитет, поръчан е рекламен филм за Троян.

През 1911 г., малко повече от десетина години след Алеко Константиновия „Клуб на българските туристи”, в Троян е създадено Туристическо дружество „Амбарица” – клон на Българския туристически съюз. Основатели са младежи – любители на природата и планината.

През втората половина на XX век Туристическото дружество стопанисва, разширява и модернизира.. хижите и маршрутите до тях, организира походи. Планинската спасителна служба – подразделение на Български червен кръст се грижи за сигурност на преходите и помага при бедствия.

Троянски манастир

Троянски манастир

В хроника от 1835 г., най-старата известна досега е отбелязано:

„Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство.

Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина…

И като съгради за себе си една проста хижа и-като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в тоя край.”

Чудотворната икона Света Богородица Троеручица, донесена в манастира от неизвестен атонски монах.

Монахът построява и черква, посветена на Света Богородица

До началото на Х век, когато възникват светските училища, манастирът е духовно и обединяващо средище на вярата и образованието.

Иконата получава своето име през VIII век, когато във Византия бушува иконоборческата ерес. По това време в Сирия живее св. Йоан Дамаскин. Наклеветен, той бива наказан с отсичане на дясната ръка.

Цяла нощ св.Йоан се молил пред иконата на Света Богородица да го излекува и накрая ръката му била изцелена по чудодеен начин. От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка.

Така иконата пол учила названието „Троеручица”.

Славата на чудотворната икона се разнесла надлъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на пристъпващите с вяра при нея — не само православни, но и друговерци и до днес помага на хиляди вярващи при всякакви болести и различни житейски затруднения.

 

 

Васил Левски

На 7 януари 1872 година в игуменарницата на Троянския манастир дякон Игнатий (Васил Левски) основава първия монашески революционен комитет.

За председател единодушно бил избран архимандрит хаджи Макарий.

Плоча върху обителския зид поставената още в далечната 1885 г. , отбелязваща, че тук дякон Игнатий е намерил „прием и съидейници“
Плоча върху обителския зид поставената още в далечната 1885 г. , отбелязваща, че тук дякон Игнатий е намерил „прием и съидейници“

Още през XIX век от архивите на Троянския манастир се вижда, че много поклонници от различни краища на страната идват за поклонение едни вярващи в чудотворната икона, а други от почит към вековния духовен и просветен храм на българщината.

 

Туризъм

От началото на XX век, а със сигурност и преди това, различни празници са повод за дейност, която сега наричаме туризъм – за местните хора и идващите от близо и далече в Троян и Троянско.

Обновеният природонаучен музей в Черни Осъм е привлекателно място за малки и големи и неговата експозиция можете до научи го и да видите почти всички животни от района

природонаучен музей черни осъм
Природонаучен музей с.Черни Осъм
музей на занаятите
Къща-музей “Иван Хаджийски” в град Троян и Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян

Минералните и термални води в Шипково и Чифлик са привлекателно място от десетилетия почивка. Шипковските минерални извори с лечебните си качества са включени в Каталога на българските курорти още в 20-те години на XX в. а от 1946 г. са обявени официално за курорт. През втората половина на XX век в Чифлик се изгражда курортна база, в района на топлия минерален извор.

 

Спорт

През 1896 г е съдадено първото спортно дружество в Троян – Колоездачно дружество „Буря”. Общината подарила място за колодрум. Лальо Цочев е първия троянец победител в Обиколката на България(1963 г.)

През 1919 г. на импровизирано игрище се е състоял първият футболен мач.

Географските дадености на района са основа на развитие на биатлон (клубове „Аякс” и „Амбарица”) и ориентиране („Хемус”) — а троянските спортисти в тези дисциплини са гордост не само през нас, но и за България.

Клуб по биатлон "Амбарица" - Троян
Клуб по биатлон “Амбарица” – Троян

Станимир Беломъжев в ски-ориентирането е европейски и световен шампион. Владимир Илиев (биатлон)  бронзов медалист от европейски европейски първенства и шампион на спринт.

2020г. едно момиче от Троян накара света на биатлона отново да заговори за България, след като постига изключителни резултати този . На мондиала за девойки в Швейцария 22-годишната Милена Тодорова спечели три медала – сребро и два бронза, а на последвалия планетарен шампионат за жени в Италия влезе в топ 20 на две от дисциплините. Намери място и в първите 50 в крайното класирането за Световната купа, като в началото на тазгодишната кампания нямаше нито една спечелена точка.

През 1990 г. се основават клубове по бойни изкуства и спортове – „Атнес” (карате) и „Чавдар” (джудо и самбо).

При самбистите през 1990 г. Минчо Петков носи първия медал от Световно първенство по самбо, а  Снежина Василева е първата българка световна  шампионка (2006 г.). През 2018 г. Цветелина Маринова става първата световна шампионка за ученици по самбо.

При каратеките – първа балканска титла носи през 2000 г. Красимир Лалев; първи европейски шампион е Павлин Дишев (2010 г.), а първи световен – Пламен Владимир Илиев (биатлон)

В последните години Майкъл Иванов прославя Троян и  в мотоциклетния спорт.

Баскетболен младежки отбор Чавдар Троян
Баскетболен младежки отбор Чавдар Троян днес.

Интересът към баскетбола и постиженията правят Троян регионален баскетболен център.

Троянска керамика

троянска керамика

Троян в края на XIX век и началото на XX век е град на занаятите. В „Пътуване из България” изследователят Иречек отбелязва, че внесените в Троян стоки през 1883 година са на стойност 67 227 лева, а износа е 293 497 лв. Производството на местни изделия надхвърля неколкократно вноса.

И тъй като селскостопански култури почти не се отглеждат, изнася се продукция свързана с дървообработването и с добре развитото грънчарство

Благодарение на благоприятните географски и социални условия Троянският край се оформя като един от керамичните центрове на България.

грънчарство

Троянското грънчарство не споделя участта на много от развитите през XIX век занаяти да западнат и изчезнат под натиска на евтините вносни фабрични стоки.

С променяща се сила то устоява и през целия XX век. Развитието на занаята налага откриване на грънчарско училище през 1911 година, получило статут на Средно специално училище по приложно изкуство през 1975 година, а днес Национално училище по приложни изкуства.

Грънчарството в Троян достига своя връх през 20-те и 30-те години на XX век. От статистически източници се вижда, че в този период в региона има над 700 грънчарски работилници и около 1500 майстори и фабрика за цигли, пресовани тухли и глинени тръби „Атлант”.

Грънчарите разнасяли стоката си с коли и каруци по панаирите във всички краища на България. В периода 1930-1940 година годишния приход на Районния кооперативен съюз от грънци е за около 100 млн тогавашни лева.

През втората половина на XX век голяма част от троянските грънчари се обединяват и работят в новосъздадени кооперации, в държавните предприятия за строителна и битова керамика. Днешните керамици пазят и развиват традицията оцеляла през вековете.

Троянска сливова ракия

Троянска сливова ракия/Сливова ракия от Троян/Troyanska slivova rakya/Slivova rakya from Troyan
Троянска сливова ракия/Сливова ракия от Троян/Troyanska slivova rakya/Slivova rakya from Troyan

Троянската сливова ракия е включена в Европейския регистър за защитени географски означения.

 

В Регламент (ЕО) N9 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки, Приложение III, Географски указания, т. 9.

Плодова дестилатна спиртна напитка е записано: Троянска сливова ракия/Сливова ракия от Троян/Troyanska slivova rakya/Slivova rakya from Troyan

Вписването в регистъра означава, че производителите са доказали, че специфичните характеристиките на напитките се дължат изключително на географските райони на производство, чиито имена носят.

Овощарството е основна и традиционна част от земеделското производство на региона, а за не малка част от населението на Троян възможност за препитание още през XIX век.

сливопроизводството традиционна част от земеделското производство на региона

Качествата на местния сорт „синя слива” е в основата на добилата слава троянска сливова ракия. Още през 1871 г. Феликс Каниц пише „Едно друго препитание на местното население”

Според преданията първото изваряване на сливова ракия е станало зад стените на Троянския манастир.

Свидетелство за качеството на сливовия елексир е грамота за трето място през 1894 г. от изложението в Антверпен, Белгия. В началото на миналия век манастирката ракия с 40 билки (“буреновка”) добива голяма популярност в страната.

 

Фестивал на сливата

Фестивал на сливата Троян

Празникът на сливата и сливовата ракия е свързан с традиционното за региона сливопроизводство. Началото му е поставено през 1993 г. в Националното изложение в Орешак, а от 1997 г. празникът се провежда и в Троян.

От 2011 г. празникът става Български фестивал на сливата. През месец септември троянци и гостите на града стават част от една феерия на сливови производи, занаяти, танци, музика и забавления.

 

Родопа Троян със специално участие във „Фестивал на Сливата и Сливовата ракия” 21-23 септември 2019г.
Родопа Троян със специално участие във „Фестивал на Сливата и Сливовата ракия”

Троянска луканка

Луканка Троянска 0.200кг

 

С вкус на троянска луканка

Не са много съвременниците, на които е известно, че Троян има и колбасарска слава.

Илия Таслаков се занимава с колбасарство и кръчмарство, като по традиция към семейния бизнес е приобщено цялото домочадие.

През 1908 г. предприемчивият троянец прави най-значимата си инвестиция – изпраща сина си Цанко в Унгария, където да изучава в продължение на две години колбасарския занаят.

Когато трябва да купи от Виена машините за производство на салами, всичките му братя и сестри пожелават да му помогнат – дават му скътаните си пари.

През 1919 г. е образувано събирателно дружество „Илия Цв. Таслаков и синове“, Троян със следния предмет на дейност:

„Производство на всички видове трайни и малотрайни продукти от месо, търговия със спиртни напитки на дребно и едро, угояване на едър и дребен добитък и свине“.