Троянци сме балканджии хораОт древни времена троянчани се славят като гостоприемни хора. Всеки гост бил гощаван от сърце, независимо какъв е – пътник, гост, роднина.

Гостите се посрещали с „ добре дошли“ и с покана към трапезата за наздраве с чашка троянска сливова ракия.  Традицията, която и днес ревностно се спазва по време на селските събори е голямата трапеза,изпълнена с баница, лучник, барабойник и блажено жито бил обичайния десерт.

Днес съвремената балканджийска кухня е съхранила и запазила в голяма част основите на автентичните за Троянския край ястия и всеки, който обича кулинарните пътешествия трябва да опита патаник, клин, трахана и още безброй много старопланински изкушения.

Възниквал през 15 век като предбалканско попътно селище, Троян е провъзгласен за град през 1868 г. Развиващата се икономика извежда занаятчийските стоки далеч извън троянските чаршии чак до Цариград. Електрифицирането на града и прокарването на ж.п. линия също допринасят за развитието на селището. Днес можеш да се потопиш в историята и традициите на един от най-живописните старопланински градове.причина104

Сватбарско жито

В Троянския край сватбарско жито или блажено жито се е приготвя и до днес, а в миналото се е предлагало при много радостни празници – сватби, кръщенета, войнишки изпращания.

Продукти:

• 500 гр грухано жито, за предпочитано бяло
• 2-3сл брашно
• 10сл олио
• 1 ч прясно мляко
• Захар и сол на вкус

Пшеницата се измива със студена вода чрез претриване между дланите, залива се с вода- една длан над житото, вари се докато житото се напука (около час).
Ако водата е недостатъчна, долива се, прибавя се прясното мляко и се разбърква, за да не загори. Олиото се подгрява отделно и в него се запържва брашното, докато придобие златист цвят.
Житото се бърка и в същото време в него се влива гореща мазнина. Сваля се от огъня и пак се бърка, докато се смеси добре. Посолява се малко.
По желание може да се добавят смлени орехи, захар или мед. /рецепта Пейковска,/

Двойният сватбарски бърдук е троянско изобретение, което не може да се види никъде другаде по света. Той е създаден така, че да събира едновременно греяна и студена ракия. В деня след първата брачна нощ се посещава дома на булката. Ако честта ѝ е запазена, на родителите се поднася топла ракия, ако ли не – баща ѝ е трябвало да дава ниви, ливади, гори. 18

Пълнени сушени чушки в гювеч

Тази вкусна автентична рецепта от Троянския край, ще Ви легне на сърце от първата хапка!

Продукти:

• 15 – 20 бр. сухи чушки
• една кисела зелка
• 1-2 стръка праз
• 300 гр свинска кайма
• 1 ч.ч. ориз
• 1ч.ч. зелева чорба
• 5 с.л. растителна мазнина
• 1 ч.л. черен пипер
• 1ч.л. чубрица
• ½ ч.л мащерка
• ½ ч.л риган

 

 

 

---

Относно храненето, всяко семейство се грижело да си произведе необходимите продукти. Като се приберели зърнените храни, никой не продавал, докато не се очертаела сигурна реколта за следващата година. За “богат” се считал всеки, който не купувал зърнени храни или брашно. На тези, на които храната не стигала – ходели да работят, като уговаряли да им се заплаща в натура. Бобът, картофите, лещата, доматите и пипера почти за всички били собствено производство. Мляко, масло, сирене и извара си имали докато дояли кравите и овцете. Делва или каченце със сирене се приготвяли и за зимата, като бедните биели предварително млякото, за да вземат маслото. Като заколят свинята, сланината и крехкото месо /кръвтината/, осолявали и налагали в каче и го използвали така, че да стигне до късна есен.

През зимата армиената чорба, поръсена с меродия е едно от обикновените им ястия. Риба си купували на Никулден и на Благовещение. Всяко семейство на Нова година си заколвало петела, на Гергьовден – агне, а на Петровден – пиле. Своя овца, теле или агне през друго време не клали. Месо купували само по-състоятелните. Любимо питие лятно време било разбитото с вода кисело мляко и особено айрана. През есента набирали круши, наслагвали ги в каче и ги заливали с вода. Постепенно те ферментирали и се получавала резлива и приятна крушова чорба, която зиме редували със зелевия сок. При големи празници имало и по-разнообразни ястия, точели баници и се черпели с вино и ракия.

Основната храна на селяните във Троянско била хлябът, и то просеник. Просеникът е хляб, добит от царевично брашно, заради което е наричан още царевичник, което е по-правилно. Името “просеник” иде от просо, значи хляб, приготвен от просо. Такъв хляб ядели българите през Първото и Второто българско царство, когато царевицата не била още пренесена в Европа. Пшеничен хляб, “чист хляб”, както го наричали, се месел само на някои празници, за гости, за сватби, помени за умрели. Когато чистият хляб се замесвал с квас, наричал се “ковасник”, когато пък искали да направят малко подобрен хляб, смесвали чисто с мамулено брашно и получения хляб наричали “спрудник”. Просеникът и спрудникът се печали, заровени в жар или под саджак /връщник/. Често просеникът нарязвали на парчета /резньове/ и така го печали, за да може да се слага по-лесно в жарта, а после в торбата на пастири и работници. Като деликатес се е смятало печенето на баници /млинове/. За целта са взимали тесто от чисто брашно, точили пити на паралията, налагали ги в тавата ред пита, ред сирене и масло. Нашите хора наричали баницата млин, който е свързан с много обичаи. На нова година, например, се слагали в нея късметите, на сватбите се давали на кумувете и т.н. Подобен на баницата бил лучникът, който също се прави с точена пита, само че вместо сирене и масло се слагало нарязан лук, пипер и картофи. Шуплата била като баницата. Тя се правела не от пити, а с брашно, яйца и мляко. За основна гозба на нашите деди е служил бобът – зрял и зелен. От боба варели чорба в гърне. Когато искали да приготвят яхния от боб, варели боба до сгъстяване и го запържвали със зехтин. Често счуквали боба и тогава варели чорба от чукан боб. В тази чорба слагали много чесън.

         Преди Освобождението, а и дълго време след него, нашите деди и родители строго спазвали църковните наредби по отношение на постите – богородични, коледни, великденски и петрови. Спазвали също така и средите и петъците, в които не се блажели. Като се сметнат всички дни, през които са постили, излиза, че половината от дните през годината са били пости. За подсигуряване храна за другите – блажните дни, всяко семейство хранело прасе /свиня/, която заколвало по Коледа. Белината и част от червеното месо се осолявало в каче и така се приготвяла блажна храна за през цялата година. Сланината, след като се осоляла, била използвана по различни начини – с нея се пържели много от гозбите, ядели я сурова или пържена в тиган. Както и да се употребявала, тя поддържала силите на нашите деди, които били големи майстори на нейното приготвяне, специално тук, в балканския край.

   

      Втората основна храна на нашите деди била млякото и млечните произведения – масло, сирене, извара, катък. Мляко добивали главно от овцете, кравите, биволиците и козите, каквито имало почти във всяко домакинство. Млякото се употребявало сквасено /кисело/ или прясно /преснак/. Обикновено киселото мляко се разреждало с вода и се дробяло с просеник. От прясно мляко и брашно – сварено и объркано, се получавала вкусна храна за закуска, наречена “триеница”. Всяко домакинство така си подреждало работата, че през цялата година да има мляко. Ако пък някое семейство от дадена махала за известно време останело без мляко, то съседите му не го оставяли, а се редували да му носят мляко, за де не гладува –  една хубава българска традиция, която сега е на отмиране. Тук трябва да споменем и за качамака – добиван от царевично брашно, който се вари в менче и се бърка с журул. Качамакът се яде с масло или пък се прави шарен, т.е. нарежда се ред качамак, ред масло и сирене. Млякото се варяло също и с ориз или жито, които се ядели като десерт.

         Зимно време, след като зелето втаса, както се казва, за ядене и за пиене се използвала зелевата чорба, поръсена с червен пипер и миродия /магданоз/.

         Месото по-рядко се виждало на трапезата на нашите деди. Все пак те отглеждали много кокошки, агнета и когато пожелаели да разнообразят храната си, колели някое от тях и сварявали чорба или ястие. На Гердьовден всяко семейство колело мъжко агне и го печали цяло в пещ, а по Петровден започвали да колят пилета. Така се появил изразът “сладко като гергьовско агне и като петровско пиле”. На Петровден, който се смятал като празник на скотовъдците, овчарите приготвяли от млякото специално ядене, наречено “бял мъж”.

 

 

Сливопроизводството е традиционен поминък в Троянския край. Освен с прочутата троянска сливова, местните се славят и като майстори на сушени сливи, сладко от сини сливи, както и ошав. Малката тайна се крие в ореховите ядки, които се слагат на мястото на костилката и изненадват всеки, който за пръв път опитва сливовата сладост.
Убедете се сами като посетите Българския фестивал на сливата. Улицата на занаятите оживява всяка година по пешеходната алея в центъра на гр. Троян, в рамките на Български фестивал на сливата.
Троянският край е богат и разнообразен на занаяти, запазили се и до днес – грънчарство, тъкачество, дърворезба, пирография, ръчна бродерия. Отнеси вкъщи част от фестивала и троянското изкуство – сувенири, които можеш да закупиш или изработиш в ателиетата на „Улицата на занаятите“.

 

Сирене

Тайната на вкуса отново е скрита в традицията на приготвяне. Троянската технология не прави компромис с качеството по отношение на производството на млечни продукти. Сиренето се произвежда с изключителното мляко от крави, овце и кози, които се отглеждат както в местни ферми, така и високо в Троянския балкан. В Троян е създаден и Институт по планинско животновъдство и земеделие, който извършва научно-изследователска, консултантско-внедрителска и производствена дейност в областта на животновъдството, овощарството и фуражното производство. Не пропускай да опитате млечните продукти от троянските производители!

Троянска сливова ракия

Местните пивовари не случайно се гордеят със своята превъзходна сливова ракия. Подходящият климат и столетията натрупан опит, предаван от поколение на поколение, са създали едно от уникалните културни наследства на Троян. Дегустирайте троянската сливова ракия студена или греяна в месеците, в които има буквата Р, като например Февруари. Вкусното мезе от Родопа Троян е задължителен елемент към троянския еликсир.

 

Ако посетите изискан гурме ресторант, ще Ви поднесат полента, приготвена от царевично брашно и вода, у нас добавяме и царевичен грис и наричаме тази вкусна комбинация качамак. Традиционното за българската кухня ястие, троянци най- често поднасят с пържена сланина, т.нар. пръжки. Която и кръчма да посетиш в Троянския край, не пропускай да опиташ домашно приготвен качамак с пръжки.

Знаеш ли как се приготвя прочутият чукан боб с коприва? Счукваш зрял фасул в дървена чутура и сваряваш прясна коприва. Комбинацията между бобец и копривка (както им казват троянци) създава наистина неустоима постна пролетна супа. Този и много други кулинарни шедьоври могат да се опитат в българската традиционна кухня от Троянския край. Опитай и запиши местните рецепти, с които ще впечатлиш своите приятели и семейство.