Петковден официален празник на град Троян
Ние троянци се гордеем с историята на родното си място, история променила сърцата на всеки от нас!
„БЪДИ КАТО БАЛКАНА”-БЛАГОСЛОВИЯ ПРЕДАВАНА ОТ ВЕКОВЕ, с послание за свобода, живот, красота, любов и всичко което Балканът ни дава!
Жителите на Троян са известни със своята предприемчивост, трудолюбие и упоритост. Запазени са изконни български традиции и обичаи, които се предават на по-младите поколения .
Благодарение на усърдното трудолюбие, това красиво кътче от България се преобразява и се превръща във все по-модерен и привлекателен център за живот и развитие на бизнеса.
НА ПЕТКОВДЕН ТРОЯН ПРАЗНУВАТ СВЕТА ПЕТКА – НЕБЕСНА ПОКРОВИТЕЛКА НА ГРАДА.
Празникът в чест на Св. Петка – Петковден се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. В традиционните народни вярвания този ден се счита за начало на зимните празници.
Ежегодно Троян отбелязва своя празник с богата художествена програма – откриване на изложби, спортни инициативи и концерти.
Петковден традиции и обичай
В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.
На този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Петковден бележи и края на стопанските дейности – есенната сеитба и прибирането на реколта; освобождават се овчарите и ратаите и започва периодът на размножаване на домашния добитък.
В Деня на зимната св.Петка на много места в България се прави т.нар семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина-закрилник на къщата.
Месят се обредни хлябове, като най-големият се нарича на св. Петка.
Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда се хлябът, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се общоселски събори,курбани – коли се ялово животно и хората сядат на обща трапеза.
Църквата “Св. Параскева – Петка” в Троян
Църквата “Св. Параскева – Петка” се извисява в централната част на град Троян. Тя е най-старата църква в общината (с изключение на двете манастирски църкви в Троянския манастир). Построена е през 1835 година и е осветена на 14 октомври същата година. И до днес продължава да функционира като храм – паметник на културата и архитектурата.
Фасадата на църквата впечатлява дори и Феликс Каниц, който след посещението си в Троян я определя като “архитектурна красота на града”.
„Църквата, изградена през 1835 г., е единствената архитектурна красота на града. Аз исках в нейните хубави резби (марангоз) да позная ръката на бащата на прочутия майстор поп Константин от Трявна, а колкото до стълбовете, на които се крепеше олтарът, считам, че са от римски стил. Особено впечатление ми направи женското отделение, което е преградено от останалата част с дървена решетка.”
По план църквата е псевдобазилика, с обширна и просторна и изцяло стенописана вътрешност.
От север църквата има широка входна врата, над която има арковидна плоча с издълбан релеф. На него е изобразен Свети Георги в два симетрично разположени мотива. Над врата има и плитка ниша, в която е нарисувана Света Петка. На южната страна има две врати, едната от които е за олтара.
Интерес предизвикват уникалните скулптурни корнизи на храма, върху които са изобразени архангели, гълъби, змии, дракон и т.н.. Върху каменните пластики личат следи от оцветяване с червена охра, което е било характерно за българското изкуство в периода 12 – 14 в.
През 1877 година Троян е опожарен, а сред малкото оцелели от огъня сгради е и църквата (може би благодарение на своите дебели 1.6 м. каменни стени). Всички нейни дървени части обаче изгорели – светия престол, иконостасите на олтара, владишкия трон, църковни книги и много летописни бележки, старинни ръкописи.
С волни пожертвования и труд троянци бързо възстановили своя храм. Новите дърворезби са създадени в периода между 1901 и 1934 г. Иконостасът е резбован от Методи Балалчев в стила на тревненската школа с множество растителни и животински мотиви. Стенописите в църквата са рисувани на два етапа – през 1911-1912 година от плевенските художници Йосиф Киш и Васил Бръшлянов и през 1936 година от Георги Желязков, Георги Богданов, Илия Пефев и Александър Давидов.
Несъмнен интерес представляват иконите от иконостаса. Предполага се, че най-старите (рисувани от възрожденския майстор Иван Попрайков, определян като един от най-изтъкнатите представители на барока в България) са подарени на храма от Троянския манастир. Останалите икони са дело на различни зографи – Пенчо х. Найденов от Троян, Рачо Тихолов от Габрово, Петко Илиев от Казанлък, Цаню Захариев от Трявна и др.
От 2013 г. в троянската църква се пази и една светиня, дарена от архиепископа на Яш и митрополита на Молдова и Буковина Теофан – чудодейните одежди на Света Петка Търновска (Българска).
Св. Петка се ползва с изключителна почит сред българския народ и е почитана като негова небесна закрилница. До края на Второто българско царство мощите на светицата са били в Търново, в последствие са пренесени във Видин и Белград, а от 1641 г. са положени в храма “Свети три Светители” в румънския град Яш.
От 1989 г. насам съществува традиция мощите на светицата да бъдат преобличани няколко пъти в годината, а свалените от тях одежди да бъдат дарявани на сякъде, чиито патрон е Св. Петка.
От 2016 г към църквата е създадена безплатна трапезария за хора в нужда.
Добрите хора са навсякъде!
ДОБРЕ СТЕ НИ ДОШЛИ НА ПРАЗНИКА НА ГРАД ТРОЯН!