Aгнешко по гергьовски

Рецепта за агнешко по гергьовски

Обичаят – за Гергьовден да се приготвя агнешко месо, е запазен от старата традиция за този празник да се дава като жертва от най-доброто, което си произвел и отгледал.

Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

С големия пролетен празник Гергьовден у нас се отбелязва началото на новата стопанска година. Посветен е на родения в Кападокия свети великомъченик Георги Победоносец, който едва 20-годишен се издига до висок военен чин като талантлив пълководец. Обезглавен е заради вярата си и се превръща в образец на воина-християнин и покровител на войската. В последствие народът започва да го почита и като закрилник на нивите, стадата и овчарите, а най-известната легенда за него е за победата му над змея – оттук идва и изобразяването му като змееборец.

Подготовката за Гергьовден започва още от предния ден. Девойките берат цветя и плетат венци за агнето, което ще се коли за курбан. Меси се обреден хляб, като най-големият се нарича на св. Георги. В средата на нивите се забива раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове.

В самия ден преди разсъмване овчарите изкарват стадото на паша за кратко и когато се завърнат, след изгрев слънце, се извършва обредното доене на овцете. А за бъдещо плодородие на нивите всеки стопанин отива сутринта на своя имот, обикаля го и заравя в средата великденско червено яйце.

За празника се коли първото мъжко агне, родило се през годината, прекажда се и се освещава. Заколването става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие и здраве. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

На Гергьовден всички се събират на обща трапеза, която се прави на зелено. Освен печено агнешко на масата трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, баница с масло и сирене, обреден хляб и вино.

По всички български краища на Гергьовден моми и момци, които вече са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание. Всички на този празник са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. В някои райони се вярва, че определени билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника, затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите. В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка за да са здрави през годината. Пак за здраве призори на Гергьовден и здрави, и болни се търкалят в росната трева.  На този ден се посещават целебни извори (аязма).

Продукти за рецептата

  • агнешко месо – 500 г
  • ориз – 1 ч.ч. /200 мл/
  • пресен лук – 1 връзка
  • пресен чесън – 1 бр.
  • лук – 1 глава
  • спанак, лапад – 200 г
  • гъби – 300 г
  • джоджен – 1/2 връзка
  • девисил 1/2 връзка
  • магданоз – 2 стръкчета
  • масло – 30 г

Приготовление

Агнешкото месо се запържва за 10 минути.Прехвърляте в тава. Запържвате нарязаните гъби, след това кромида и накрая пресния лук и чесън.

Добавяте и нарязания на едро спанак и лапад и изсипвате ориза. Той се запържва до прозрачност. Овкусявате сместа с подправките, разбърквате и я изсипвате в тавата с месото. Добавяте 3 чаши вода.

Разбърквате хубаво, завивате тавата с фолио и печете агнешкото на 180 градуса до готовност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *